Хотелски комплекс "Оазис" се намира в живописното Искърско дефиле на 30 метра от брега на река Искър в китното селце Зверино.

Село Зверино е на около 70 км от София. Разположено е от двете страни на устието на река Искър. Етимологията на селото идва от името на местен хайдутин — Нено, който първи се осмелил да се пресели в местността с младата си и хубава жена. Земята там била плодородна, но народът се страхувал, защото освен вълци там вилнеели и кърджалии. Кръстили първия смелчак Звер Нено, а по-късно започнали да наричат цялото село Зверино.

В близост до селото се намират Черепишкия манастир, известните отвесни скали Ритлите, паметникът на Дядо Йоцо и манастир Седемте престола. Недалеч се намира и пещерата Леденика във Врачанската планина, а също така и проходът Вратцата.

В близост до селото се намират Черепишкият манастир, известните отвесни скали Ритлите, паметникът на Дядо Йоцо и манастир Седемте престола. Недалеч се намира и пещерата Леденика във Врачанската планина, а също така и проходът Вратцата.

Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното, със своето разнообразие на природни забележителности, Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.

"Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.

През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане, манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса, е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Св.Георги", която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис - "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов". Именно в този манастир той е написал "Една българка".

Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

„Ритлите“ са варовикови скални образувания, намиращи се в северния край на Искърския пролом, край село Люти брод. Най-ясно откроени са четири

успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина. Те наподобяват огромни ритли на каруца и отатам населението им е дало това име.

Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. За разлика от тези, които се намират на левия бряг на реката, „ритлите“ по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Между отделните скални стени растат предимно широколистни растения.

„Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област. Mанастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век.

Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.

Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.

Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.

Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие".

Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.

Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.

Манастирските сгради обхващат: църква, множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300 м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро — Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от гр.камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и втора двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Пресветая Богородица“. В нея под един покрив са вградени седем по-малки църкви (престоли), откъдето е произлязло названието „Седемте Престола“.



Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300 м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро — Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от гр.Враца.

Входът и е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други.

От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропаст, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе”. Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

През зимата и пролетта пещерата е приказно красива. В първата зала, наречена Преддверието, се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 м На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. На някои места блестят чудни синьо-бели водопади. Ледените сталактити приличат на мечове – къси или по-дълги, стигащи до 4 м. И всичко искри с диамантен блясък.

Нисък коридор свързва Преддверието с “Малката зала” - почти кръгла зала, от която през пещерния коридор “Комата”, попадате в Концертната зала.

Според специалистите тя има божествена акустика. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на семена.

Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други.

Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50см, чиято вода е вълшебна.

Първите си посетители приема през 1961г., а през 1962г. е обявена за природна забележителност.

Подземното царство на пещерата Леденика е толкова красиво и уникално, че е невъзможно да бъде описано, то трябва да бъде видяно.

Лакатнишките скали са разположени на левия склон на Искърския пролом в Стара планина. Намират се в община Своге между долините на реките 

Пробойница и Доло. Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър - с формата на сгънат лакът. Лакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, като пластовете на скалите са почти вертикални. Скалите на места достигат до над 250 метра над водите на река Искър. Вследствие въздействието на външните релефообразуващи сили на Лакатнишките скали са се образували множество скални форми - пирамиди, кули, зъбери и други.

Лакатнишките скали на дълбочина в склона на места достигат до над 200 м. Характерен за скалите е добре развитият карст. В Лакатнишките скали се намират голям брой карстови пещери. Сред тях са Темната дупка, Аржишка дупка, Свинска дупка, Вража дупка и други.

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. Също от 1989 г. скалите са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан.

На самите Лакатнишки скали е развит алпинизмът. Лакатнишки скали са един от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България.